вчера оставих крилата си
там във високото синьо небе
някой ме вика за среща

звездите отпътуваха с червени рокли
в метрото на космуса
и пред звездния мир
започнаха  бала си

ти се напъха в мечтите ми
парцалени туфи 
които някой ползват за кукли
в детския свят на времето

сега е друго, без време е пролет
снегът се топи и утрото стене в прегръдки от слънце
очакването е на луната
по другия бряг
невидим но пребиваващ

ти си тук
прегърни ме