ако отлитам с жеравите в синевата

и моля слънцето за вечно лято

ще знаеш, че вирея в трайни насаждения

където плугът е дъгата

а розовата на сърцето

капково поливане

но срещна ли пътеката

за винаги

есента подпалва листопада в мене

а шумата загазва под краката

но ти върви, ще те последвам

подобрявам скока

за съизмеримо време