когато белите чайки
се подслонят в очите ти
е толкова хубаво
че не ми се тръгва от там

разказват ми
за онзи град с вятърните мелници
неизброимите бели нощи
тишината, пясъка
и слънцето с морето

отгледани в кристалните води
летят към бреговете
на тревите
до острова със съкровища
към твоите целувки

а разпнатото тяло
на пясъчен часовник
отмерва ритъма в сърцето

ще чуеш ли какво говори
тихо
то е твое
а аз такова го обичам

Меланхолично, хубаво стихотворение, меланхолична песен.
Харесах!

Върша ги по някога едни